История на село Долене
Първото село в местността Крушките
Историята на село Долене започва още през X век, когато селото се е намирало на около 3 км южно от днешното му местоположение, в местността Крушките. Хората поддържали пункт от Самуиловата крепост, а през земите им преминавали важни търговски пътища — така се заражда търговската насоченост на населението. В селото се издигал и голям християнски храм „Света Троица”.
След разпада на Самуиловата крепост
След разгрома на войските на цар Самуил през 1014 г. част от хората се насочват на юг, а останалите се заселват в местността Илин цръква, на 2 км източно от днешното село. Там се изгражда второто село Долене — едно от първите описани села в околията, достигащо до 3000 души, с християнски храм Илин цръква.
Разцветът на търговията и Доленският панаир
След османското нашествие търговията процъфтява и селото се превръща във важен търговски пункт, дал началото на прочутия Доленски панаир — вторият по големина в цялата Османска империя. Той събирал търговци от целия свят, продължавал около 40 дни по черешово време и е описан от пътеписеца Евлия Челеби.
Спасението след чумата
Панаирът донася в района и болести, сред които чумата. Голяма част от хората загиват, а 5 християнски и 1 мюсюлманско семейство успяват да се спасят и да основат сегашното село Долене — на място с пирамидална структура и почти 360° гледка на стотици километри при ясно време. Селото започва да събира хора от съседни села и колиби и бързо се разраства.
Първото писмено доказателство
За година на основаване на днешното село се смята 1570 г. — годината на първите открити османски регистри, които описват население от 3400 души.
Глинените млекопроводи
Заради големия брой млекодайни животни местните създават маджиите — глинени тръби от високопланинските пасища до селото, по които бързо пренасяли и преработвали млякото. Млечните продукти се търгували в Солун и Константинопол по стар римски коларски път, пресичащ река Струмешница и село Ключ — трите селища и до днес са в права линия на картата.
Доленската школа по зидария
В селото се оформят грънчари, знахари, ковачи, каменоделци, пекари, тъкачи, колари и шивачи, но най-доходоносна била каменната зидария. Доленската школа по зидария, предавана от поколение на поколение, оформя облика на селото и изгражда 7 воденици по поречието на Доленската река — с мелници за брашно и тепавици за вълна и памук, обслужвали и съседните села.
Коприна и черници
Хората отглеждали значителен брой буби за производство на коприна — затова и днес в селото се забелязват многобройни черници, чиито листа хранели бубите. Отглеждал се е и памук.
Храмът „Успение Богородично”
Благодарение на добрите търговски отношения с турците селото получава ферман от султан Абдул Азис за голям християнски храм. През 1873 г. се изгражда „Успение Богородично” — псевдо-трикорабна базилика, изградена от Доленската школа по зидария. Храмът е почти напълно автентичен, с ценен иконостас (1874 г.) и най-старата икона в района — чудодейното „Успение на Богородица”, внесено от първата църква.
Училището и изселването
Първото светско училище е изградено през 1920 г., а през 1948 г. се разширява до 7 клас с 240 ученици и пансион за деца от съседните села. След навлизането на ТКЗС и отнемането на земите през 1956 г. започва изселване, а със затварянето на училището през 1985 г. настъпва най-масовото напускане. Днес селото наброява 9 души местно население.
Възраждането на селото
Надеждата се завръща през 2018 г., когато благодетел от селото започва да го възстановява със собствени средства. Чрез активно озеленяване и аранжиране с хиляди флорални видове историята на селото и региона оживява отново — с цел Долене да се превърне в културно-образователна туристическа дестинация.