Село Долене

История на село Долене

Историята на село Долене започва още от 10 век, когато селото се е намирало на около 3км. Южно от сегашното му местоположение в местността Крушките. Значим факт за първото село Долене е , че хората са се занимавали основно с изграждането и поддръжката на пункт Самуилова крепост и през тях са преминавали важни търговски пътища. От там се заражда и търговската насоченост на местното население и техните потомци по- късно. В селото се е намирал и голям християнски храм наречен “Света Троица”. След разпадането на Самуилова крепост и войниците на цар Самуил 1014г., част от хората се насоват на юг, а останалите се заселват в местността Илин цръква , намираща се на 2км източно от сегашното местоположение на селото.

Там се изгражда второто село наречено Долене- едно от първите описани села в нашата околия с внушителна структура и организация на населението което достигало 3000души и християнски храм наречен Илин цръква( смята се че в селото е имало джамия, която все още не е открита). Основен поминък бил , земеделие, животновъдсто, производство на млечни продукти и тяхното търгуване И др. След османското нашествие, търговията в селото процъфтява и то се превръща в търговски пункт, който дава началото на прочутият Доленски панаир- вторият по големина панаир в цялата Османска империя. Всяка година той събирал търговци от всички краища на света , които предлагали своите стоки, търгувало се е дори и с роби. Можело е да откриеш от пиле мляко. Панаирът продължавал около 40дни и се е провеждал всяка година по черешово време. Много точни описания от това събитие дава пътеписецът ЕВЛИЯ ЧЕЛЕБИ. Но за съжаление панаирът в селото донася и много болести в района , една от които е чумата,много от хората загиват , като 5 християнски и 1 мюсюлманско семейство успяват да се спасят и да основат сегашното село Долене.

То се основава по същият принцип и структура както второто село, изгражда се на това място, понеже има пирамидална структура и почти 360 градусова гледка на стотици км. При ясно време.

Селото започва да събира хора от съседни села и колиби и значително се увеличава. Района все още е бил под ръководството на турския паша и

търговията продължава, продължава и Доленския панаир, въпреки случилото се вече , хората са смятали че болестта е била следствие на други причини не и на панаира , понеже той бил едно от нещата носели им сериозни финансови облаги.

Като година на основаване на селото се смята 1570г. Това е годината от която са открити първите османски регистри (ПИСМЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО)описващи население от 3400 души.

Поради големият брой млекодайни животни, местното население създава специфични глинени инфраструктури наречени маджии. Това са глинени тръби с начало- високопланинските пасища(където са били животните през топлото полугодие), които водят до селото. По тях хората са пренасяли и преработвали млякото по най- бързият начин. Произведените млечни продукти и всичко останало, като птодукция хората започнали да търгуват в Солун и Константинопол. През селото преминавал и стар римски път който пресичал река Струмешница, преминавал през село Ключ и достигал до Солун това бил най- прекият коларски път . Дори погледнато на картата трите селища са в права линия.

Малко по малко в селото се оформяли и други занаятчииски групи, като грънчари, знахари, ковачи, каменоделци,пекари,тъкачи, колари, шивачи и др., но едни от най- доходоносните занаяти бил каменната зидария. Още от първото село била създадена Доленската школата по зидария и тя се предавала основно от поколение на поколение. При създаването на тукашното село , школата оказва основно влияние върху инфраструктурата на селото , която можем да видим и днес, но освен това те изграждат 7 воденици по поречието на Доленската река , които имали съоражение както за мелене на зърно за получаване на бражно(мелница), така и тепавица- съоражение използвано за обработка на вълна ,памук. Тези воденици обслужвали и съседните села срещу определен данък, заплащане или стока.

Днес все още има запазени воденици, които за момента не са отворени за посетители.

Друг интересен поминак с който са се занимавали хората бил бубарството, отглеждали са значителен брой буби за производството на коприна именно и поради това в селото ще забележите наличието на голям брой дървета –

черница(която се използвала основно за храна на бубите). Отглеждало се е и памук.

Храм “Успение Богородично”

История на храма

Вярата е едно от нещата, които през тези мрачни времена е крепяла хората.

Още при създаването на селото се изгражда малък храм вкопан в земята , малко по- южно от този на който се намираме. Той е бил с изключителна енергия и лечебни способности , но днес все още неможем да открием неговите останки.

С увеличаване на броя на населението се е увеличила и нуждата от по голям християнски храм. Така благодарение на добрите търговски взаимоотноошения с турците , получаваме специален ферман от Султан Абдул Азис , които дава разрешение за учредяване на християнски храм с такива размери. И 1873г. Се изгражда храма Успение Богородично , в който се намираме.Като структура той е псевдо-трикорабна базилика.

Храмът е напълно автентичен, единственото реставриране през годините е на покривът, белите мазилки от тритре страни(които са създадени по времето на комунизма с цел заличаване на фрезките под тях),пода е подменен и се забелязва освежаване на боите от вътрешната страна на колоните. Всичко останало е във вида в които е създаден храма. Той е изграден и оцветен с всички тези пъстри мотиви , по идея на местното население , но голямо влияние оказва и дебърската школа или така наречените дебърски майстори,( най отгоре на първият полюлей се забелязва и техният знак). В храма има изключително интересни знаци и символи оставени от нашите предци. Един от тях е черепът с костите под голеият кръст на иконостаса. Това са адамовите кости, които символизират изкуплението на човешкият грях и разделението между земният и небесният свят, счите се че зад олтара е небесно пространство а ние в момента се намираме в земната част. Друг такъв символ е гълъбът. В черквата могат да се забалежат 12 гълъба скрити на различни места, в дърворезбата, във фрезките( 12 заради апостолите, а гълъбът е избран защото се свързва със светият дух). Можем да забележим и интересна интерпретация на иконата на Архангел Михаил, тя разказва за мъж легнал на смъртият си одър, който е бил грешник- сребролюбец, представени са и дяволите, които идват да завлекът душата му в ада, но от друга страна виждаме семейството му което се моли за изклуплението на неговите грехове и Архангел Михаил, които чува молитвите им и спасява душата на човека. На тази икона се забелязва и годината 1874 в долният десен ъгъл, това е годината на завършване на иконостаса, който е най- ценното в църквата с олтара.

Другата икона, коята буди любопитството ни е иконата представяща божествената сцена на успението на Богородица, това е най- старата икона в целия район и е внесене от първата църква в селото. Тя не е датирана и произходът и твореца й са неизвестни. Но в миналото се прославяла като чудодейна икона с изключително силна енергия, коята се усеща и днес.

Църквата е била сборен храм за християнската вяра в целият район и хиляди души са я посещавали по време на служби и празници, затова е имало страго определена структура на подредба в нея. На първите молитвеници са били, хората участвали и помогали дейно на храма и обществото, хора учствали в управата на селото, както и хора с по висок социален статут, на следващите редове се нареждали всички останали, на балкона отделени от останалите били неомъжените моми от селото, които по правило трябвало да бъдат скрити, балкона се е използвал и от хорът към църквата.

Тя е претърпяла доста тежки периоди и природни бедствия. Описани са заметресения, които дори са унищожили част от къщите в селото доката църквата отстояла. Смята се че мястото на което е изградена е силно енергинно, но също така и строителството й било на много добро ниво за времето си . Изградена е от Доленската школа по зидария, (която и до ден днешен продължава реставрацията на каменните инфраструктури) състои се от 3 слоя местен камък, добиван от района, запълван с глина и през определени метражи са поставяни греди от бадемово дърво, което играло роля на земетръсна шайба и се смятало че не се яде от дървояди и издържа най дълго. Другият елемент са колоните, те са 10 на брой поддържащи храма и са изцяло дървени, просто са облицовани и изрисувани, дървото има свойството да се огъва определени градуси и това се забелязва и днес.

При създаването на храма към него се изгражда и килиино училище .

Първото светско училище в селото е изградено 1920г., първоначално до 4то отделение , а 1948г. Се оформя и до 7ми клас с 240 ученика и изключително ниво на преподаване. То се е намирало в центъра на селото, днес са

запазени само основите от него. 1948г се създава и пансион към училището за децата от съседните села. Но за съжеление малко по късно 1956г. След навлизането на ТКЗС и иземването на земите на хората, малко по малко започва изселването. Продължава до 1985г. Когато се затваря и училището, тогава се наблюдава най- мащабното изселване от селото, което го оставя от трицифрен брой население на двуцифрен. Но благодарение на образованието , получили тук, хората успяват бързо да се реализират и да си подсигурят доста добри длъжности из цяла България и чужбина.

Днес селото наброява 9 души местно население.

Но надеждата у хората се завърна при настъпването на новото възраждане на селото през 2018г. Когато благодетел от селото, започва да го възстановява и облагородява със собствени средстава, като отново го поставя на картата.

Целта му е по един интересен и иновативен начин, именно чрез активното озеленяване и аранжиране със хиляди флорални видове, да се представи историята на селото и региона, както и живота на поколенията преди нас.

За да не загине селото както останалите в Огражден планина и дори из цяла България, целим да му вдъхнем нов живот , чрез нов за селото поминък в туристически аспект.

А именно с превръщането на селото в една културно-образователна туристическа дестинация, която с природата, историята си, малкото останало население и човешкото въображение, взети заедно, ви обгръщат в едно непознато и незабравимо изживяване.

Село Долене

Заповядайте при нас!

Насладете се на красотата и магията на село Долене. При нас ще се заредите с много положителни емоции за много дълго време и с невероятни спомени от вашето посещение!