
Кварталът, който хранеше селото и търгуваше със света.
Папрата туптеше като живо сърце в тялото на Долене. Тук земеделци и животновъди работеха рамо до рамо, а плодовете на техния труд поемаха по пътищата към големите пазари на Балканите. Днес реставрираните тераси и каменни стени пазят спомена за времето, когато този квартал беше двигателят на цялото село.
Пътищата към Солун, Константинопол и Балканите.
Денят, в който цялото село оживяваше от глъч и веселие.
Реставрирани тераси и подпорни стени, изваяни с ръце.
Красотата, разцъфтяла сред останките на старите постройки.
От скромните склонове на Долене стоки поемаха към Солун и Константинопол — сирене, вълна, сушени плодове и билки, ценени надалеч. Доленци не бяха просто земеделци, те бяха търговци със смелост и размах, които свързваха своето планинско село с оживените градове на империята.
Веднъж в годината селото се преобразяваше. Доленският панаир събираше хора от близо и далеч — с музика, глъч, стока и веселие. Това беше денят, в който Долене показваше най-доброто от себе си и посрещаше света с отворени порти и щедра трапеза.
Реставрираните терасовидни градини и подпорни стени са паметник на човешката упоритост. Всеки камък е поставян на ръка, за да задържи плодородната земя върху стръмния склон. Днес между останките от старите стопански постройки цъфтят красиви флорални композиции — там, където някога е зреела реколтата, сега цъфти красотата.
Сиренето и вълната от Долене са били толкова ценени, че местните търговци изминавали със стоката си дни наред път до Солун и Константинопол.
Старите хора разказват, че по време на панаира портите на всеки дом стояли отворени, а гостоприемството било въпрос на чест. Който подминел без да опита от трапезата на доленци, засягал целия род.
Долене ви очаква — с история, красота и мигове, които остават завинаги.